Термометър или термостат
„Никога не е късно да станеш това, което е трябвало да бъдеш.“
Джордж Елиът
Има два основни типа мениджъри – термометри и термостати.
1) Първият тип мениджъри – термометри – просто отразяват температурата на средата, в която работят. Когато температурата е прекалено висока или прекалено ниска – те просто я показват на циферблата си. Нищо повече.
Температурата, естествено, е метафора за енергията във и около хората на работното място. А зад енергията стоят:
– Готовност и желание за промяна, подобрение и развитие;
– Търсене и даване на обратна връзка;
– Инициативност и проактивност;
– Мотивация и вдъхновение;
Тук съществува позитивна работна среда, която има духа по-скоро на спортен отбор в разгара на състезание, а не на детска градина с 30-годишни чакащи, мрънкащи и обвиняващи.
2) Вторият тип мениджъри – термостати – задават каква да бъде температурата и правят така, че тя да е на желаното ниво.
Най-лесното нещо на света е човек да е с добро настроение, да има ентусиазъм за работа и да е продуктивен тогава, когато всички около него са в подобно състояние. Тогава нещата се случват почти от само себе си, целият екип е в т.нар. състояние „поток“ и всичко се получава с лекота.
Ако прекалено дълго и систематично нещата се получават почти от само себе си, вероятно няма да има нужда от мениджъри. В този случай, със или без термометър (мениджър), екипът достига и поддържа по естествен начин една вътрешна фирмена хомеостаза. Хомеостазата е свойство на една отворена система да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно постоянно състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми.
Тези регулаторни механизми в офис среда са мениджърите. Сами по себе си те не създават баланса в системата, а помагат системата да се саморегулира чрез тяхната непрекъсната обратна връзка и подравняване с текущите приоритети. Това се случва, когато мениджърът е като един термостат – задава температурата и се грижи тя да е на определено оптимално ниво.
Екипите нямат нужда от мениджъри термометри. Такива, които работят само като датчици за външната среда и външните проблеми.
Екипите имат нужда от мениджъри термостати, които имат визията за оптималната температура и помагат на екипите да достигат това състояние на динамично равновесие. Характерното за това равновесие е, че то е динамично, т.е. ако се анализира на микро ниво – ще има временен дисбаланс и може би лек творчески хаос.
От техническа гледна точка термостатът е уред, който, с помощта на датчици за температурата, измерва действителната температура, сравнява я с една зададена температура и чрез един регулиращ елемент я настройва до зададената стойност.
С други думи, ако продължим аналогията за мениджъра термостат – на първо място трябва да имате яснота към каква температура се стремите. В началото на темата изброих нещата, за които може да бъде метафора тази температура – енергията, проактивността, вдъхновението и т.н.
Ако те не са на нивото, което е здравословно за екипа – ваша работа е да направите нещо. Да дадете обратна връзка, да поискате такава от хората и да видите на какво се дължи разликата в температурата. Да работите заедно. Да намерите решение заедно. Не просто да отразявате външната температура като един термометър.
Имате само 2 неща в работата си, върху които имате директен контрол: времето и енергията (енергията включително под формата на мисли, емоции и т.н.) И времето, и енергията са основните лостове, които може да използвате за задаване на правилната температура. За екипа. И за себе си.
Всеки ден разполагате с ограничено количество време и енергия. И затова има смисъл да ги ползвате внимателно, като неща, които не са безкрайни.
Единият от начините, по който го правят това някои мениджъри, е като ограничават броя на решенията, които трябва да взимат всеки ден. Така ограничават ползването на енергията си за каквото и да е, и се фокусират върху малкото на брой решения, които имат потенциално голямо положително въздействие върху бизнеса.
И един практичен принцип, за да може да се случи горното:
Всяко решение в компанията да се взима на възможно най-ниското ниво, за което има компетенция и право да се взима.
Спазването на този принцип значително намалява дублирането на работа от няколко души. Или в още по-лошия случай – вършенето й от мениджъри, които трябва да прекарват времето и енергията си за по-стратегически неща.
Другият важен въпрос е, кой е вашият вътрешен термостат?
Кое е нещото, което ви помага да регулирате вътрешната си температура?
Как го използвате?
Как правите така, че той да работи със сигурност?
Прекарайте качествено време да си отговорите на тези въпроси. А след това да си отговорят и хората от вашия екип.
Тук директно може да използвате Сократовия метод и да превърнете всички термометри от екипа си в термостати. Като започнете от себе си.