Желаят невъзможното, за да не свършат възможното
Една част от мениджърите са предразположени към непрекъснато действие и работа на бързи обороти. Изправят се лице в лице с ежедневните трудности и реално ги посрещат и преодоляват. Друга част от ръководителите на екипи са предразположени да прекарват повече време в дълги срещи, безкрайно сондиране на мнения и забиване в излишни детайли. Вторият тип мениджъри са именно тези, които искат невъзможното, за да не свършат възможното, което им е под носа.
Например, те желаят идеалната CRM система за търговците си и, докато си фантазират за нея, принуждават акаунт мениджърите да работят с хвърчащи екселски таблици. Години наред. Така тези мениджъри се блокират в блянове за невъзможното, докато отлагат практичното – моменталното въвеждане на неидеален, но опростен софтуер, който да спести много дублиране на работа и процесни грешки.
Друго често и трудно изпълнимо желание, което замества ежедневната оперативна работа, е фантазията някой друг да се промени точно както искам, за да ми е по-лесно на мен. Например да се промени: прекият ми ръководител; хората в екипа; клиентите и т.н. И докато се фантазира за имагинерните идеални хора – не се предприемат реални и конкретни действия, които са възможни. Тук и сега.
Желае се невъзможното, за да не се свърши възможното.